Проблема си реших накрая
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми
и вещерското в мен ръмжи,
от техните сълзи и драми
и от красивите лъжи.
Виж, да будувам не тежи ми,
но дърпат ме от вси страни.
Куплети, чувства, думи, рими...
О, разум здрави, помогни!
От днес прописвам проза вече
муз търся, по възможност два,
да ме приспиват всяка вечер
с най- нежни ласкави слова...
© Надежда Ангелова Всички права запазени