Мечтаех си блажено, подир пладне -
хем в унес благ, хем с творческа нагласа,
но ето, че преди нощта да падне,
яви се Тя, а с Нея и Пегаса!
Дойде ми голичика, дори без риза –
по златна гривна само на ръката.
„Ва-а-ай- рекох си-аман от тая криза,
какво е сторила на Музата- горката”!
А иначе, така, добре изглежда –
осанката й... формичките... Всичко!
Пък на Пегаса, виснали крилата,
като големият мерак на чичко! ...