Днес демонът поиска да е сам,
далеч от музата, красивата си дама,
която някога бе сътворил със много плам,
но вече станала му беше тъй невзрачна.
Затова отвори си бутилка ром,
наля вьв стъклената чаша
и закрачи умълчан
в неразривната си крепост - Ада.
Пък после седна и на своя трон
от бяло злато, та заплака
за живота си, напълно пропилян
в безсмислена възхвала на разврата.