Останах сам... оглеждам се във чаша ром
и леден къс, небрежно плуващ в нея.
Къде изгуби се сред спомените моят дом?
Да... дишам още – значи, че живея...
"Убива пушенето" – казват – но едва ли...
Със хлад запалвам предпоследната цигара...
Аз помня как... прегърнати, в това легло сме спали.
Любов – финален стон на прашната китара...
Защо ли нежно галя кадифената ù кожа...
И пак защо – се чувствам тъй самотен...
Такава част си ти от мен – без теб не може
латерната в сърцето ми да заработи! ...