Музиката е моята религия
И стаята ми с горещ сух въздух
Е храм
Където прозорците са барикади
През които надничат само намръщени
Облаци не могли да се изплачат напълно през лятотo
Есен
Оранжево последно жужене
Въздишам във ехото на прашния ъгъл
Защото имаш повече думи от мен
Подстригах косата си
И я захвърлих в един шкаф
За да я опазя от големия град
Съблякох дрехите си
И гол напуснах света си
Сринах се токлова много
Този път
Толкова надолу пропаднах
Че само се моля да не предам вярванията си
И в прашния ъгъл
Който сега имам
Слънцето се отразява преди да умре
Устата ми са зашити
Но все още мога да викам
Все по-тихо
Все по-тихо...
Преди да залезе в отсрещния ъгъл
Лампата в оранжево свети
Отвържете ръцете ми
Аз вече за нищо не ставам
След като повече думи имаш от мене
19.03.2008
© Десислав Илиев Всички права запазени