rumbic (Руми)
329 4585
12.04.2017 г., 17:25 ч.  

Място, наречено Дом 

  Поезия
508 7 13

Накъде води тази пътека

с избояла до пояс трева,

сякаш мисли навява в човека

а в очите, напира сълза!

 

-Ще ти кажа! Там е домът ми,

най-прекрасното място в света!

Всеки спомен спира дъхът ми,

всеки полъх носи тъга!

 

-Тишината сега ме привлича!

Там оставих копнеж и подслон!

Само място, тъй много обичано

аз наричам с името Дом!

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, мили приятели! Владимир, Владислав, Йонче, Веси!
  • Домът е там, където е сърцето. Поздравления за изключителния стих, Руми!
  • Родният дом.И радост и тревога , растеж и промяна всичко това те прави човек.харсах. Слагам в любими.
  • Прекрасен стих, Руми! Поздрави!
  • Стойчо, благодаря ти за споделеното, наистина е трогателно...!
    Хари, благодаря, че се отби!
    Гавраил, винаги ме е радвал начинът ти на изразяване, благодаря ти сърдечно!
    Пепи, Ивелина, Лора, поздрав и от мен, момичета! Благодаря ви!
    Младене, усетил си много прецизно това, което съм искала да изразя! Присъствието ти винаги ме радва! Благодаря!
    Васе, благодаря ти, че не ме подмина и този път!

    Приятели, носете винаги домът в сърцата си, където и да сте!
  • Права си, дом без обич нищо не струва. Поздрави!
  • Чудесно стихотворение, Руми. И замислящо. Всъщност "дом" това е място на уют вътре в човешката душа. И ако се връщаме към някакъв външен дом, чрез машината на спомените, това означава само едно - че някога онзи външен дом е пробудил в душата ни истинския дом - този, който е вътре в нея. Поздравявам те за стойностната поезия!
  • Дом,свиден дом!
    Кой не трепва пред думи за дом и семейство?
    Кой не ги носи като парче метал,забито в сърцето?Много ми хареса този стих.
  • Единствено домът носи уют и спокойствие...Поздрав!
  • Много мило и топло, каквото е усещането за дома. Поздравления, Руми!
  • Там някъде в сърцето
    белязано от радост и сълзи
    има едно кътче скрито
    което си е наше
    и понякога боли.
    Там е таз пътека
    с избуялата трева
    по която полъхът тъга навява
    но е най-прекрасната в света.
    Винаги пишеш с голяма любов за своя роден край.Там е Домът,там е България.
    Поздравление!
  • Много топло,мило,родно!!!Поздравления,Руми!!!
  • Браво,Руми!Щом те прочетох ,в мен избуя един спомен от детството,когато на пролет се завърнаха лястовиците от юг,те бяха останали без гнездо,защото бяха измазали една съседска къща с външна мазилка...Кацнаха наблизо,изчуруликаха си нещо и след няколко дни си съградиха нов дом..Не сме ли също такива и хората?Роден дом-къща пълна със спомени...Когато сме далече от нея,спомените ни са опора,че живеем още там.
Предложения
: ??:??