Има нещо студено и празно в нейната усмивка
Погледът и е като странна извивка
Устата и е като градина от която растът лъжи
И очите и са като водопад от сълзи
Тя дойде от перфектният свят
Свят, който я отхвърли днес
Сега взима хапчета
Да избяга от мъката и слепотата
Да се скрие от срамотата
Но всички наркотици на този свят
Няма да я спасят от себе си
И от другите около нея
Попадна в нашият свят
Пропадна още от първият ден в нашият ад
Мисли, че това е нейното спасение
Заблудена е от нейното поколение
Са нейни приятели
Пада като перо в тъмнината
Безнадежно е прегръдката на самотата
Дъжда пада по бледото и лице
Забива се като кол в нейното сърце
Спомените я карат да падне на колене
Да прибледнее
И да умпре в мизерията
© Ангел Всички права запазени