Животът мъдро ме очука -
видях и чух какво ли не,
и крадоха ме, и ме лъгаха,
и забавляваха се с мен -
със добротата ми, с наивното -
по детски вярващо сърце;
с това, че за да съм щастлива,
ми стигаха и две ръце
да ме прегърнат и обичат,
да ме предпазват от света,
от който бях така различна...
А същата ли съм сега? ...