и глътна планината – цялата.
Скри пътеката към моя дом
и светлината от прозореца ми – бялата.
Надявам се, не ще те спре
мъглата, планината глътнала.
Песента на моето сърце
ще те доведе при мен дори по мръкнало.
© Веселка Пенова Всички права запазени