toxin (Таня Донова)
357 4102
2.08.2013 г., 7:52 ч.

Мъглата е маскирана любов 

  Поезия
939 0 10

Мъглата е маскиран дъжд

и в нея думите ми чезнат,

а колко капки наведнъж

се втурнаха ресници нежни

да ухажват.

 

Но се стопиха без следа,

когато гръм раздра мъглата

и във недрата на дъжда

словата твои разгоряха

пожар от жажда.

 

Погълнаха мъгла и дъжд

и под ресниците ми блесна

излялото се изведнъж

усещане за безконечност

и пълнота...

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пожар от жажда! Хареса ми!
  • Мъглата е седефен фон на това бисерно стихотворение!
  • И тук вали!И все различно,все хубаво!Привет,Таня!
  • Много интересен стих!
  • Интересно и необичайно е това синоптично явление!Поздрав!
  • И аз като Миночка.
    Последната дума е най - важна
    целуФФ!
  • Оригинално хрумване!
  • Връщам се няколко пъти да го чета,има дълбок замисъл, олицитворение на мъглата са тъжните чувства, които спохождат живота ни,но пък след трясъка на "гръм раздра мъглата"настъпва"усещане за безконечност
    и пълнота".Поздрав!
  • красиво пейзажно описание преплетени с дълбоки размисли..Хареса ми! Поздрави!
  • "...и някак изведнъж
    един прозорец се отвори.
    Две ресници, събрали много дъжд
    и своята малка история..."

    Да не се предоверяваме изцяло на мъглата...но, всъщност необходимо ли ни е?! Играта на мъглата - един бал с маски на любовта. Падам си по конспирациите! Поздрав, Таня!
Предложения
: ??:??