Мъж
Този загадъчен и весел мъж,
който пише стихове в нета.
Ще долети при теб изведнъж,
взел назаем пари за билета.
Често угрижен. Милият мъж.
Цял живот жълти стотинки събира,
за да набави хляба насъщ.
Или пък къщата ипотекира.
Тъжният мъж. С изтръпнали крайници.
Във люта зима, в горещо лято,
той е навън. Слугува на задници,
за да си подсигури децата.
Как го обичаш! Лудият мъж.
Той предизвиква в гърдите ти спазъм.
И те въздига в несвяст изведнъж.
Като нечакан оргазъм.
Виждаш го черен, виждаш го бял.
Често отправяш му забележки.
И го ревнуваш, дори остарял,
от въображаеми забежки.
Твоят мъж. Твоето разкаяние.
Дето за него все се тревожиш.
С нежната грубост. С мъжко желание.
Как само го мразиш! И без него не можеш!
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени