Самотен седи на масата той
и чака да влезе поредната „жертва”.
Потънал в дълбок, философски покой,
само със погледът ги отмерва.
На лов е излязъл за млада жена
и стръв на въдицата е поставил,
с известният чар на кинозвезда
недоволна никоя не е оставил.
Мъж за десетки – засукан зевзек,
от питието си бавно отпива.
Положението бързо в ръцете си взе:
мадама нацели – да му отива!
Официалната маска мигом свали,
чар на парцали, кавалерът разпръсна.
Дамата, бързо меракът разкри
и "елегантно", с финес го отблъсна:
„Ало, мъжага, с мустак посивял,
майната друсвай на чара прецакан!
Твоето време за лов остаря -
тръгвай, че вкъщи жена ти те чака!”.
© Десислава Вълова Всички права запазени