Мъже, мъже,
ах, как не ви броих,
бях горда, вие плачехте.
Мъже и времето ви наредих
минута с мен - голямата награда.
А колко искахте вратата да отворя,
но никой не пристъпи моя праг
сълзи, молби, греховна болка,
не ви обичах - удрях със замах.
А времето течеше безпощадно.
и бавно се оттегляхте на някъде,
днес е отворено, но твърде хладно. ...