rummis (Румяна Славкова)
113 102
12.11.2006 г., 14:49 ч.

Мъжете, които не ме вдъхновяват 

  Поезия
844 0 7
Мъжете, които не ме вдъхновяват,
тъпчат в живота ми с кални крака.
Изтривам после петната с душата си
и си лягам сама.

Мъжете, които не ме вдъхновяват,
влизат при мене през задна врата.
Тихо заключвам след тях на прощаване
и си поплаквам сама.

Мъжете, които не ме вдъхновяват,
ми носят откъснати, неми цветя.
И знам - безнадеждно е, но ги засаждам -
опитвам се себе да спася...

А зная - на мъничък остров
някъде чакаш самотен и ти.
И капка надежда в дланта си ми носиш...
Дано любовта ни прости!

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, много силен стих! Явно нещо съм пропуснала, ще те прочета!
  • Много хубаво стихче!
    Лично мен много ме развълнува...

    Поздрави
  • Вълнува! Но писателчето е прав. Защо тогава ги пускаш тези мъже? Та нали "...имаш нужда просто да обичаш..."! Не ги пускай, пък нека да са с лъскави коли или пари! Пускай само онези, към които те тегли сърцето! И ще си много, много щастлива - те ще те обичат или поне уважават истински, може би без да очакват това в замяна! Поздрав за споделените с нас стихове!
  • хубаво!
  • Всъщност, Руми, бих те поправил. Всичко носи вдъхновение, дори негативното.
    Много хубав стих!!!
  • И капка надежда в дланта си ми носиш...
    Дано любовта ни прости!
    ДАНО!
    !!!
  • Много силен стих, живота ни среща с тях,
    с хората които не ни вдъхновяват и търсим,
    очакваме , че може би следващата среща ще е ...

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??