24.05.2009 г., 16:01 ч.

Мъжете, които умират напролет 

  Поезия » Любовна
3224 0 35

Не презирам онези мъже,

за които честта е над всичко.

Гордостта към провал ги влече.

(Нямат ято. Летят по самички.)

 

 

Аз не мразя фалшивото в тях

(те сами си окачват въжето).

Разболяват се често от страх

и недостиг на чувства в сърцето.

 

 

Нямат дом. Само схлупен таван.

И над него луна - да ги стряска.

Те живеят на заем. Едвам.

Непогалени с истинска ласка.

 

 

А когато им праща небе

и разцъфнали клони за полет

любовта - те не виждат въобще...

Те умират, настъпи ли пролет.

 

 

Не презирам такива мъже...

Ала, Господи, как ми е мъчно,

че и аз си окачих въже

като следвах такъв. Неотлъчно.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??