Пред прага ми го сложи. Недоносено.
Аз го приех, защото дълго го бленувах.
Започнах всичко да му нося
и болестите му преболедувах.
До късно съм стояла, чакайки
да заспи, прегърнало доволство.
Сутрин будеше се, плачейки,
съм му осигурявала охолство.
Ти, странично наблюдаващ,
не люлееше с мене
твоето и моето създание,
а работеше на смени. ...