Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.
От изповеди всеки тон трепти
по-нежно и от изгрев над безкрая.
Да би ме сътворила от мечти -
аз после цял живот ще те мечтая.
Светът ни ще е сбъднатост. Крила.
И полет - до почуда безтелесен.
Че само ти в съдбата би могла
да бъдеш припев в мъжката ми песен.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
© Ясен Ведрин Всички права запазени