22.12.2006 г., 20:44 ч.

Мъжки неволи 

  Поезия
917 0 11

Жинатъ тургъ ми умикутитил

ми шоту многу рипъм и в нуща.

Пудучи га съседкатъ пруклетъ

в прънету дъ га тургъ ут това.

 

Ут гащити ша иди нъ „ питлету”

и немъ дъ му рипъ кът юнак.

Мъ он мръсник, ни знай мира

Ут зарън искъ, чи и ф мрак.

 

Ни знай Стойна, саму йе зъ дреи,

а нящуто ни фащъ гу тува.

Та дажи и дъ сипвъ дъ гу пиа,

яз пак ша си а гонъ кът сига.

 

Мъ простъ Стойна, шо ни ми съ радвъ,

чи посли га гу удъртя,

тугавъ гипс ли ша му турга,

дъ можи дъ й рипкам кът сигъ.

 

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??