Как искам да ти подаря сърце,
днес биещо единствено за тебе,
сложи върху гръдта ми ти ръце,
без обичта ти то е непотребно.
Понякога е просто бучка лед,
щом тръгваш към раздяла с думи тежки,
въздиша като уморен атлет,
прескачащ непрестанните си грешки.
А друг път е най-сетният ти храм -
молитвеник и женското ти миро.
Обичаш да заспиваш в него, знам...
и в пулса му уверен да те има. ...