Благодаря на Елена Биларева (elenabili) за силния стих.
И на Димитър Никифоров (argonyk) за коментара към него.
Те ме вдъхновиха и провокираха...
elenabili Жената без мъж е отворена книга,
написана в древен пророчески стил.
И прочит един нерядко не стига,
внимателно вниквай и пак я чети.
laramaylin Мъжът без жена е скъсана струна,
захвърлена в някой прашасал долап.
Без ос - колело и мъдрост безумна,
циклоп без око, объркан и слаб.
elenabili Жената без мъж - омагьосано цвете,
заплаква спонтанно със сълзи от кал.
Недей да се плашиш от тръни в полето!
Търси! Тя не вярва в пасивност и жал.
laramaylin Мъжът без жена - празна стъклена чаша,
непълнена дълго със глътки Живот,
студено огнище, самотност изплашена,
перфектен и лъскав, безчувствен робот.
elenabili Жената без мъж все заспива по дънки.
Изведнъж се събуждаш - до нея заспал.
Омагьосано цвете?! Тя смее се тънко.
Осъмваш до нея нищо пак не разбрал.
laramaylin Мъжът без жена - не заспива изобщо.
Буден сънува , че Тя не е сън.
На мислите с кредата рисува я нощем,
неистово търси я в тълпата навън.
© Нина Чилиянска Всички права запазени