6.08.2010 г., 16:11 ч.

Мъжът, който ме превърна в песен 

  Поезия » Любовна
1302 0 16

Мъжът, който ме превърна в песен

 

Пусни ми тази песен, нека да я слушаме,

пред чаша вино, във полуздрача сгушени,

светулковият пламък на свещта да ни обгръща,

танцуващите сенки по стените да прегръща.

 

Пусни ми тази песен - нека ни отнася

във тиха лятна нощ - щурците да пригласят,

и споменът за любовта да ни зарежда,

в душите ни да вплита  златна прежда.

 

Пусни ми тази песен, колко романтично,

тъй неусетно времето ни пак изтича,

а нейде скрито във сърцата ни мъждука

неугасима страст - тя ледовете ще пропука.

 

Каква прекрасна песен, нека да послушаме,

вземи ръката ми, до теб оставам сгушена,

ти си човекът, който в песен ме превърна,

ти си мъжът, при който искам да се върна.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??