30.08.2014 г., 20:37 ч.

Мъжът на жена ми 

  Поезия » Хумористична
1694 0 12

                                             Заглавието е взаимствано от  пиеса, 

                                             но текстът няма нищо общо с нея       


Жена ми любовник си хвана -

по-млад, по-красив, атлетичен.

Превърна се бракът ни в драма,

във трилър опасно трагичен.

 

Веднъж го заварих при нея.

Веднага ми падна пердето.

Дойде ми страхотна идея:

Извиках аверчета, дето

 

в квартала са славни биячи.

В багажника на колата

овързана хубаво значи,

откараха нейде жената.

 

А после останах със него.

(И той бе овързан с въжета.)

Ликуваше моето Его.

Замислях жестока вендета.

 

Докопал в ръката си ножа,

надвесих се над младежа.

Прекрасна бе бялата кожа.

Жалко бе да я нарежа.

 

Очите... Очите му бяха

смущаващо нежни и сини.

Размекнах се и заплаках...

Навярно от много години

 

не бях чувствал тръпки такива.

(Това между нас да остане...)

Накрая ли?... Много щастливо

живея с мъжа на жена ми.

                                            

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??