Заспивам, виждам те и ме боли,
защото съм захвърлен в кошмар от безнадеждни мечти.
На едно място не мога да стоя,
сърцето ми ми заповядва след тебе да вървя.
Животът ми е сянка, а ти бе светлина,
без тебе той ще свърши бързо и в тъга.
Лицето ти бе красиво като пълна месечина,
беше млада и красива,
но Косачът дойде тогаз и те отне,
а пожали мен, бедното момче.
Наказание, а не щастие, както хората твърдят,
но спокойно, идвам и нивга повече не ще ни разделят.