Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
31.08.2007 г., 0:49 ч.

Мъката на живота ми! 

  Поезия
716 0 10

Имам нужда само от едно рамо,

ала на това нямам право.

Отнехте ми всичко,

отнехте спокойния живот.

Бях мъничко дете,

и своя баща търсех,

зад алкохолното шише.

Имах нужда от майчината ласка,

ала тя бе далече в друга страна.

Остана ми само единственната сестра,

тя бе за мен лъч надежда,

в онази страшна тъмнина.

Сега плащаме за вашите грешки,

макар че в живота бяхме сами.

Търсехме ви нощ и ден,

ала от вас не намерихме дори и помен.

Сега по пътя свой вървете,

и моля ви не ме търсете.

Научих се сам да играя,

макар и с друго лице.

Моля ви оставете ме,

сам ще продължа на горе.

Ще падам и ще ставам,

ала сълзите си пред вас не ще оставям.

Ще продължа нагоре и да се боря,

и макар с последни сили,

дори без ваша помощ ще стигна до върха.

© Владимир Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??