Две души стоят отлъчени
в непозната суета
и мълчат - не са измъчени -
всеизмерна тишина
ги разкъсва, после хвърля
в бездната на разума.
Пари там и някак чудно е,
че потъват в лудостта
на ферман от чувства святи -
искрени, но в страх изляти,
лутащи се в ореол.
Танцът им е лек и нежен
и какво, че вътре реже -
нова болка - сякаш нужна
да разпръсне рутината
на деня... и "слепотата".
Дишат плахо и учудени:
Те ли са...
или са влюбени...?
© Агапея Полис Всички права запазени