МЪЛЧАЛИВА ВОДА
Мълчалива вода мълчаливо надолу поела е...
Мълчаливи скали я пресрещат и с ръбове режат...
Мълчаливите риби мълчаливо се стрелкат из нея...
Мълчаливи върби я застилат с листата си свежи.
Мълчаливите спомени не оставят във нея следа,
мълчаливо загръщат те минали мигове диви
и – отминали – дават пътя на нова вода...
Но и тя покрай мен си изтича пак тъй мълчаливо...
Във мълчание всичко потъва и бяга нататък.
И ми идва да викам, дори да крещя в отчаяние,
че гласа си не чух през живота си – толкова кратък. ...