22.07.2019 г., 7:50 ч.

Мълчаливи стаи 

  Поезия
345 0 5

 

 

 

 

Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...

 

Минавам от една във друга
с надеждата да чуя глас,
поне една човешка дума,
но тишината примряла е в захлас.

 

Леглото, масата, дивана,
на него прилягам уморен,
отгоре се белее тавана
в тъмнеещия самотен ден.

 

Ех, прозорци утре ще отворя,
тук ще пусна дневна светлина
и на децата глъчката от двора, 
стаите да промълвят"Благодаря".

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??