МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК
И той като всеки е крачил изправен -
към звуците неми на трепетна песен.
На лятото ставал е в утрото ранно.
И дъх е стаявал над цвете надвесен.
Но взорът му днес се препъва нататък,
където е минал пожарът в житата,
оставяйки тежка завеса от блясък -
да пада безшумно навътре в полята.
Възседнал на стола седлото послушно,
препуска след огъня в пътища прашни.
Единствен свидетел е споменът душен ...