24.03.2007 г., 16:40 ч.

МЪЛЧАЛИВО 

  Поезия
1123 0 24

Във истината търсим и лъжата,

но в търсенето всеки се изгубва,

че думите сковани са с пирони

и истинското беси се в тъмата.

Погалват те със думи празнолики,

от вярата в човека се ласкаеш,

изливат благодарности велики,

от мръсна кал ти образа си ваеш.

“Обичам те” ти казват във очите,

но вътрешно от завист се изяждат

и тихичко те следват по петите -

нали си куче, няма тях да лаеш.

Поглеждат те в очите мълчаливо,

че искат да потънат на дълбоко

и могат ли сърцето да достигнат,

дълбаят рани кървави... жестоко.

Превиваш се на две, за да поплачеш,

съзлите ти по-тежки са от камък,

но вътре в тебе има нещо скрито,

а то не гасне - вечният ти пламък.

 

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??