В мълчалива нощ пътувах
по сребърна магистрала
опитвах се да погледна
през прозорец мъглив
по топлия южен вятър
ти изпращах любовта си
две неуморни сърца
самотни в нощта се търсят
Времето е сантиметри които
отминават безвъзвратно
а ти си все така в мислите ми
с усмивка изтри всичко в теб
ала моите сълзи не отмиват
твоето лице върху стара снимка
както морето отми нашите следи
върху песъчинки от спомени незабравими
© Венцислав Трифонов Всички права запазени