Спусни се в дамара пресъхнал след залез,
три извора сладки тръгни да намериш.
Замълчи, не дишай, гушнѝ ме у пазва!
Щом пукне зората, погача омесвам,
наливам мълчана вода във ведрото,
с билки наречени, брани на съмване.
В дланите стискам ветрове среброоки
и връзвам душите им вълчи накъсо.
Тя помни водата, когато я пиеш –
по гърлото слиза – студена и хищна.
Лъжа ли издумаш и мисъл ли скриеш,
се впива в гръкляна, не дава да дишаш. ...