30.10.2011 г., 0:16 ч.

Мълчана вода 

  Поезия » Любовна
992 0 20

 

Пътят  сякаш съвсем се оголи...

В кални стъпки избяга денят.

Като свещи, две тъжни тополи

тишина край реката редят...

 

Шепа студ е последното съмване...

Мръзне моята чиста душа.

Аз отново за никъде тръгвам,

за да търся онази вода,

 

дето седма ще бликне във извора.

Седем утрини там ще стоя,

а когато звезди я пречистят,

ще ти сипя мълчана вода.

 

Казват, болките тя изцелява –

лудо биле в сърце и душа.

Греховете дори опрощава

щом реши да спаси любовта.

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??