22.08.2007 г., 19:44 ч.
Мълчание
Звъня и отново не вдигаш,
а много въпроси напират в мен.
С коя си?
Къде си?
И мислиш ли си ти за мен?
Не мога да мисля, сълзите напират
в мойте очи...
Мълчанието ти ме измъчва,
моля ти се, вдигни.
Звъня, а не вдигаш,
за какво ме наказваш така,
сърцето ми страда
по тебе сега.
Боли ме от твойто мълчание,
не го ли разбра...
© Валя Митова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мила , Вале не тъжи и продължи без да питаш, той не заслужава. Царете са царе , защото никога не се обясняват. А стихът ти е написан прекрасно с много болка. Бъди щастлива, мила моя.
-
Всеки е изпитвал това безпомощно чувство!
Но Дявола е прав,не можем да накараме никого ,нито да ни обича,нито да ни звъни!
Иначе стихът ти -болка,е прекрасен!
поздрав! -
С риск да бъда груб, но без да ме интересува, ще кажа: Свиквай! Не можем да накараме никой да ни обича, ако той сам не иска това, нито дори да говори с нас можем да го накараме на сила
-
Тъжен стих,миличка....
Прегръщам те! -
Тъжен, но много хубав стих, Валя!
Усмихни се!
Поздравче и от мен! -
Изпълнено с чувство, както само жените
го можем!Хубав стих!Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
На всеки се е случвало!
Пожелавам ти,скоро,някой друг да вдигне телефона и да каже:Да,моя любов!
Поздрав!