thedac (Димитър Драганов)
873 1129
7.06.2019 г., 0:25 ч.

Мълчание 

  Поезия
233 3 9

Побоят е над бременна жена.
Нали си е наложила запрѐта
сълзите да пролива през нощта?
Усмихва се, макар и на парчета.
 

Лицето е орисано на плач –
изписано от хиляди плесници.
Удари ли животът катерач –
нарежда го до другите гладници.
 

Повехналата роза не цъфти...
Защо се озлобихте, мили хора?
Душите се продават за пари,
а този стих самотен е на двора.
 

Пороят ни облива в тъмнина...
Отива си завинаги доброто...
Побоят е над бременна жена...
Кажи сега, че хора сме. Защото?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Социално и докосващо творение! Благодаря!
  • Благодаря! И дано крясъкът не се превръща в мълчание...
  • Мълчание което крещи!
    поздрав!
  • Доброто трябва да победи, за да съществува нашият свят... Иначе потоп...
  • Домашният тормоз – физически или психически, е щекотлива тема, която не бива да бъде пренебрегвана. Според мен потъпканото женско достойнство се равнява на хиляди повехнали рози. Въпросът е отворен, но възможността за промяна, колкото и да е трудна за достигане, е опция.
  • Тежък стих, а на финала занемях!
  • Поздрави за осъзнатото и изреченото!
  • Хубав въпрос ни задаваш... Хора ли сме, ако можем да сме толкова жестоки... Къде е границата и докъде ще стигнем... Толкова млад, а така мъдър за повечето аспекти на зрелостта. Адмирации!
Предложения
: ??:??