10.05.2006 г., 7:50 ч.

Мълчание 

  Поезия
805 0 3
Мълчание
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава.

И немога аз да разбера
защо ме глеедаш ти така.
С очи хипнотизираш ме
и бавно ти убиваш ме.

И чакаш аз да заговоря,
аз чакам теб-нима не го разбра?
И ето затова,отбягвам те,
за да спестя това.

Дали се чудиш ти
защо от тебе бягам,
защо като те видя,
като безумна ставам...

© Селин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • и на мен много ми хареса.пожелавам ти успех от тук на татък.
  • Наистина е хубаво, но мисля, че след едно редактиране на многото местоимения ще е още по-хубаво!
    ...
    твоят поглед ме ранява,
    твоето мълчание
    отново ме смущава!


    И не мога аз да разбера
    защо ме глеедаш пак така.
    С очите си хипнотизираш
    и бавно ме убиваш
  • Селин, поздрави за хубавото стихотворение!!!
Предложения
: ??:??