"Не казвай нищичко, млъкни! Млъкни!
Щастието тишина обича!"
Чувах цял живот от хорските усти.
Но, тя боли!
От очите ми изтича.
"Не се налагай! Не спори!
Не мисли за туптежа в гърдите!"
Сърцето и това ще изтърпи.
Но, то кърви!
Крещи, докато вие мълчите.
"Прехапи езика си и не обелвай думи!
Отпусни се и се примири!"
А думите превръщат се в куршуми.
Раните са толкова големи.
И времето не ще ги изцери.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени