Спъвам се в нашето минало,
вдигна ли поглед напред,
спомени черни и тежки
витаят вечно навред.
Из тъмни студени улици
губим стари мечти,
а в сърцата ни пусти
гаснат всички искри.
В сенки превърнали себе си
се прибираме у дома,
там пердетата спуснати
не пускат и лъч Светлина.
Забравили гласовете си,
правим скучни неща,
правим се, че не чакаме
по-бързо да дойде нощта.
Седнали на верандата,
загледани във дъжда,
тихи се взираме в капките,
тих е и в нас плача.
Слънцето чезне в залеза,
очите ни все мълчат,
по пусти, студени улици,
тъмни сенки сноват.
© Èдин Гравън Всички права запазени