Пак сама в нощната тъма,

 а до преди час бях нечия звезда…

 Бродят из душата неизказани слова,

 защото бях безмълвна,  утринна роса.

 Океанът гледа ме през мрака,

 дори далеч разлят от мен.

 Усещам аромата му пропит,

 прекрасен спомен от любовен ден…

 Капките дъждовни стичат се по мен,

 отмиват засъхналата сол…

 Но сърцето си тупти,

 заседнала надежда там стои:

 Вечно лято...

 в океана плувам…

 Дано не се удавя,

 най-болезнената смърт била е…