Мълчание
Лъжовен бе денят
на първата ми пролет.
Лъжовен си и ти,
защото спрял е моя полет.
Притихнало сърцето си почива
от тежкото мълчание. Измяна!
Къде си моя закъсняла пролет?
Докосвам те, а теб те няма.
А старата хармоника нашепва,
изплаква валса с глас продран.
Сърцето ми във самота потрепва
неразбрано в света неразбран.
© Йонка Янкова Всички права запазени