Мълчиш.
Около теб
е странна суматоха.
Навярно иска ти се
да ме сринеш,
обсебен от невъзможността
да съм до теб,
отново да ме имаш.
Няма как.
Не искаш
да ме видиш,
и не можеш -
в онази светлина от
лунни трепети,
дори с привкус на есенна
слана
по жълтите дюли.
По-скоро идеята
да ме притежаваш
на ужким
уби у мен
и последните истински
чувства,
останали след твоето
бягство
от страх.
И захвърлена като
фас
от поредната недопушена
цигара
във тъмното,
все още димящ,
но догарящ…
защото
няма чувство
за страст -
уби го твоето
самочувствие.
02.11.2007
NG/nnn
© Нели Всички права запазени