Понякога завиждам на реките,
за тяхната вродена свобода,
понякога завиждам на сълзите,
пленяват ме със свойта чистота.
На звездите завидяла съм отдавна,
за тяхната неземна красота,
защото мислех си тогава,
че чист и непокътнат е света.
Не завиждам на хората само,
те имат от всичко по малко,
но захвърлят го често през рамо,
а после повтарят си "жалко". ...