Мъри пак преследва Мики –

          там, край стария сайван.

          И враждата им възниква

          просто тъй – от нищо! Знам,

          че стопанката на Мъри

          го е хранила добре

          и коремчето му сито

          не престава да расте.

          Позагладил е мустака

          и извития гръбнак,

          а пък бедничкия Мики

          изнемогва все – от глад!

          Тази сутрин – що да види!

          Оня хитър котарак

          мазна баница облизва...

          Сиренце се рони, ах!

          Страх не страх – ще си похапна! –

          рече малкото мишле,

          и си грабна вкусна хапка,

          но от Мъри – накъде!

          Гълта сиренце и тича...

          Дворът е така голям!

          Котаракът се зарича

          да претърси всичко там!

          За беля мишокът дребен

          се промушва като глист.

          Тлъстичкият  Мъри дебне...

          Много дупки преброи.

          – От коя ли ще се пръкне?

          Вече взе да ми се спи.

          Лов на мишки – стара тръпка.

          Щрак! Я,Мъри как пищи!

          Пусти опустял капанът

          за крадливото мишле!

          Чака хитро и отдавна

          да се хване, ама не!

          Ето го сега – заклещен,

          непохватният ловец!

          Къса сивата си дрешка 

          и от болките реве!

          Дожаля му на мишока

          и ръждивото резе

          взе да дърпа на подскоци...

          Мъри се отскубна. Бре!

         – Стой, не бягай, малък Мики!

          Ти ми стори днес добро.

          И оттук нататък искам

          скъп приятел в този двор!

          Хайде с мен – да те почерпя!

          Дял от вкусната храна

          всеки ден ще хапваш смело.

          Няма вече да съм сам!

          Слагам края на враждата!

          Мъри има и сърце.

          Щом помогна ми в бедата,

          и в игрите ще си с мен!