Какво съм аз? Частица от безкрая... Прашинка, плуваща в безбрежността... Кратък миг от Вечността. Какво съм аз без Любовта? Кимвал що дрънка, не звъни. Без звук... без глас... и музика вълшебна в мене не звучи. Брулена от диви ветрове душа, опожарена, опустошена. От несбъднати мечти сломена. Не струвам нищо на света, ако да дам не мога... не горя... щом не мога да обичам от душа! Какво съм аз без Любовта? С пробойна кораб в океан от яростни вълни, безмилостно люлян, потъващ в пълен от греховност океан! Дори на себе си не мога да даря мир, покой и топлина, а как ли други да теша, ако в сърцето ми я няма Любовта? Какво съм аз без Любовта? Дърво без корен, без живот. Сухи клони без листа. Безплоден силует, крачещ по света... Кристално чиста като роса, но... отронена във самота сълза. Залязващ лъч във тъмнина... Какво съм аз без Любовта? Без Святата, Божествена! Ранена... мъртва съм душа!