Жива плът докосвам, а студена е като стена,
забравила е тя навярно копнежа и страстта.
Очи в очите впивам и чакам аэ наслада,
а те ме гледат грозно, празно, без пощада.
Живот без тръпка и устни с вкус на гнило,
о, по-добре да ида аз на славното бесило!
Кой ще съживи нашата мъртва любов,
и защо днес изгревът е тъй суров?!
Всички поети това долно чувство възхваляват,
и така вярват, че безсмъртност заслужават.
Толкова ли е сложно да обичаш,
и на друг във вярност да се вричаш?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация