Мъртво е небето, скриха се звездите.
Или пък аз не ги виждам, след прахта в очите...
Бих предпочела ножа в гърба,
отколкото в сърцето...
И отново поредната, изморена сълза
разкъсва със сила лицето.
Тя ще пресъхне, но не и спомена във мен.
Аз помня всичко, даже "нашето място", ала ти - едва ли.
Подритваше ме някак, ден след ден...
и забрави сякаш какво си бяхме обещали...
Аз бях тази, която с празни ръце остана,
а ти сърцето ми не пускаш, здраво го хвана. ...