В най-тъжния ден от тъжната пролет,
росни капки от болка редя.
В парка ходя и несъзнателно виждам
всичко в чено-бяла светлина.
Гледам хора. Неочаквано спирам.
Взирам се в чужди лица.
Но те всички различни са -
това е пошла тълпа.
Омръзнали ми лицата безлични,
поглеждам към синьото небе.
Някак жално изпищява птиче...
Капка дъжд върху мойто лице. ...