МЪРТВАТА РУСАЛКА
Светъл плаж със снежно светъл пясък.
Тъмен въздух. Гъвкави вълни.
И една луна с мъртвешки блясък,
и с венец от пламнали звезди.
Падат тежки капки.Кипва вятър.
И плува в черно-сините води
най-прекрасното създание на земята
с океан от сребърни коси.
Влажни, черни мигли над очите.
Тъмна кръв по бялото лице.
Напоени с пяна са косите,
посиняват белите ръце.
По лицето пада бледа сянка,
хубавеят мъртвите черти.
Бавно плува мъртвата русалка,
а по миглите пламтят звезди.
Като гроб вълните я покриват,
разпиляват хладните коси...
А небето - мрачно и красиво -
е обляно в огнени сълзи.
Да живеят вдъхновенията...
© Ади Стоянова Всички права запазени