Има дела, които не строят светове.
Бягат без пътеки и смисъл.
Има звуци, които не пасват в мелодия.
Понякога са писъци
oт грешки, за които не искам да мисля.
Има и един звяр под очите ми.
Нощем го пускам.
Пише по опакото на кожата си,
да се слее с кръвта ми не му стиска.
Има игра,
на която не научих правилата,
заставам на края ù,
за да натисне в ръката ми спусък.
А в главата зомбита хълцат само,
преди да изкрещя,
стават на парцалени кукли
и викат ми: "мамо"?
Сигурно и мъртвите парчета в мен имат нужда от грижа,
докато не намеря нож,
с който да ги отрежа.
© Стеляна Всички права запазени