Моето море умира, няма вече в мен любов,
беше приказно красиво, а сега е като гроб.
Колко гларуси кръжаха в необятна синева,
а сега е всичко пусто и потънало в мъгла.
Корабният фар угасна.И така от този ден,
няма вече даже пристан, щом не си до мен.
Параходът на мечтите в който бяхме аз и ти
е забравен и потъва там сред сивите скали.
Mоето море умира, ще остане само сол,
вятър ще я разпилее и било какво било.
Ще посрещна аз зората някъде останал сам,
но дали пак ще се видим, обич моя аз не знам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация