margo2811 (Маргарита Йорданова)
31 215
18.06.2008 г., 12:07 ч.

На... 

  Поезия
1332 0 7

На...

Не си ми длъжен с абсолютно нищо.

И аз, за щастие, не съм ти длъжна.

Посоката превърнахме в окръжност,

домът - във клада (вместо в огнище).

Прахът на делниците ни затрупа.

Под него всичко изсивява.

Зърното - пръснато. Прибрана - плявата.

Не безпричинно. Всичко е с причина.

Но да делим вината - не си струва.

Държим се на едничка струна.

Като се скъса - ще замлъкнем чинно.

Не е беда - не съм ти римата.

Различен ни е ритъмът на дишане.

Не сме си длъжни с абсолютно нищо.

Освен с това, което се нарича Истина.

© Маргарита Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??